Професионално ориентиране на децата
Всяко дете си мечтае за това какво иска да стане, когато порасне. Понякога първите мисли за бъдещата професия остават завинаги и един ден се осъществяват, в друг случай децата преминават през различни желания, докато пораснат и изберат с какво да се занимават.
Желанието за някоя професия може да е породено от вътрешен усет, способности и талант или да се сформира поради симпатия към професията на родителите или познати хора. Амбициите при различните деца се различават – някои мечтаят, други си поставят цели и ги следват. Интересът към избор на професия също се появява по различно време. Примерно, най-ранните желания са от 3 до 5 години, а има деца, които изобщо не мислят за това, какви искат да станат. Най-често срещаните професии водят класациите в детските желания. Те следват и стереотипите за полово разделение. Момчетата искат да станат шофьори, а момичетата - балерини.
Детските играчки влияят върху формирането на желание за бъдеща професия. Давайки на момичето кукла или кухненски комплект, а на момчето детска количка или строител, родителите насочват децата в дадена посока. Често се противопоставят и пренасочват интересите на децата си, като не им дават желаните играчки и им налагат своите представи. След това се чудят защо детето не си играе, не е щастливо, плаче, хленчи или скучае.
Всеки родител иска детето му да преуспее в живота, упражнявайки престижни професии. Ако детето харесва избора на родителите си и има заложби в тази област, е възможно да успее в дадена професия. Но ако то няма умения и интерес, изборът на родителите му го прави нещастно. В някои семейства се следва фамилна професия. И заради средата, генетичните заложби или натиск от родителите традицията продължава. Ако има конфликт на интересите, родителите трябва да се замислят дали да настояват или да изберат детето да е щастливо и да следва свой път. Случва се желанията и способностите на самите деца да се разминават. За някои професии е необходимо да се притежават определени дадености, умения или усет, за да може да се постигне успех. Ако детето силно желае, но няма необходимите заложби, е добре да му се предложи подходяща алтернатива.
Родителите трябва да наблюдават децата си от най-ранна възраст, да ги опознаят и разграничат заложбите, уменията, талантите и според конкретните желания на децата да ги насочат правилно чрез подходящи играчки и образование. Трябва да преодолеят егото си и да осъзнаят, че животът на децата им не им принадлежи. Децата имат свой живот, свои мечти и цели. Ролята на родителите е да подкрепят децата си и внимателно да ги насочват и ако е необходимо, да им предлагат по-удачни варианти.